Глаукома
Глаукомата е една от най-честите причини за слепота в световен мащаб. Тя е тежко и коварно заболяване, а предотвратяването на прогресията й е предизвикателство за всеки офталмолог. Глаукомата представлява група от дегенеративни заболявания, обединени от един общ признак – прогресивно и типично увреждане на зрителния нерв и зрителното поле. В над 60% от случаите това се дължи на високо за окото вътреочно налягане, а в останалите случаи – на съдови промени. При липса на лечение, резултатът е частична или пълна слепота. За всеки пациент съществува индивидуална норма за вътреочно налягане. Нормално е това налягане, при което няма опасност от увреждане на зрителния нерв и зрителното поле. Приема се, че границите на нормалното вътреочно налягане са между 10 и 22 mm Hg, но в някои случаи, например вече изразено увреждане на зрителния нерв, вътреочното налягане трябва да е под 18 mm Hg или дори по-ниско, в границите на 10-15 mm Hg. Така ще се избегне прогресирането на уврежданията. Налягането при глаукомата се дължи на течност, която нормално се намира в окото, но в случаите на заболяване, тя не се оттича по една или друга причина. Развитието на болестта зависи от начина на живот, а честият лекарският контрол е задължителен. Най-разпространена е т.н. първична глаукома. Започва след 35-годишна възраст, като не е свързана с други очни заболявания. За вторична глаукома се говори, ако заболяването се дължи на други очни болести като възпаления, промени в лещата, травми.
При глаукомата има около 30 % наследственост. Ако след 40 г. възраст е налице един от следните рискови фактори: болен близък, късогледство, диабет, очна травма, употреба на кортизонови препарати, прегледа при офталмолог трябва да се извършва минимум веднъж годишно. Глаукомата обикновено засяга и двете очи, често в различна степен. Наричат я „тихият крадец”, защото може да открадне незабележимо над 90% от зрението, поразявайки зрителния нерв.
Освен безсимптомно, глаукомата може да протече и с пристъпи на повишено вътреочно налягане (т. нар. закритоъгълна глаукома). При нея има болки в окото, слепоочието и половината глава, намаление на зрението, цветни кръгове около светлинните източници, гадене и повръщане.
Методите за диагностика на заболяването са: измерване на вътреочното налягане, оглед на зрителния нерв, изследване на зрителното поле /периметрия/, оглеждане на предния очен сегмент и камерния ъгъл /гониоскопия/.
Уврежданията, които глаукомата предизвиква, са необратими, затова вътреочното налягане задължително трябва да се контролира. Редовно прилаганите медикаменти и хирургичното лечение намаляват риска от слепота. Лечението с капки е първата стъпка. Някои от тях намаляват течността, произвеждана от окото, а други подобряват оттичането й. Втората стъпка е лазерната терапия и хирургичното лечение (при операцията се създава втори дренажен канал или се поставя дренажен имплант за да се намали налягането).
Решението за лечение се взема от очен лекар след внимателно обсъждане и преценка на резултатите от изследванията ( зрително поле, диск на зрителния нерв , вътреочно налягане и камерен ъгъл), като стремежът е запазване на качеството на живот на пациента. Много от капките имат странични ефекти и офталмологът трябва да получи пълна информация за здравето на пациента за да се избегнат страничните ефекти. По правило първо се назначават каки, следва лазерното и оперативното лечение. При някои случаи е възможно да се наложи оперативно лечение от спешен порядък.