Дегенерация на макулата
Макулната дегенерация, свързана с възрастта, се появява обикновено след 60-65 годишна възраст, в резултат на естествените процеси на стареене на организма. Все още не е известна точната причина за появата на възрастовата макулна дегенерация. Съществуват хипотези, според които тя е резултат от: нарушено кръвообръщение на ретината; недостиг на витамини и минерали; повишени нива на холестерол и кръвна захар, които с времето могат да предизвикват дегенеративни процеси; неконтролирана хипертония. Възможно е да има и наследствена компонента.
Съществуват два типа макулна дегенерация, свързана с възрастта: “суха” (атрофична) и “влажна” (ексудативна). По-често срещана е сухата форма на дегенерация на макулата. Тя се свързва с изтъняване на слоевете на ретината с възрастта. При нея загубата на зрение е постепенна. “Влажната” форма се среща при около 10% от всички случаи с дегенерация на макулата. Характеризира се с появата на нови съдове в/или под ретината, които имат склонност към кървене. Това води до внезапно намаляване на централното зрение.
Макулната дегенерация се проявява по различен начин. Състоянието може де е едва забележимо в ранните стадии. Понякога се проявява само в едното око, докато другото продължава да има добро зрение с години. Когато обаче се засегне и другото око, загубата на централното зрение е осезаема. Диагнозата се поставя след обстоен преглед и някои допълнителни изследвания от офталмолог. Често се налага флуоресцеинова антигиография (цветна снимка) на очното дънo или оптична кохерентна томография.
В световен мащаб има многобройни проучвания, касаещи лечението на макулната дегенерация, свързана с възрастта. За съжаление въпреки тях все още няма универсално лечение за “сухата” форма на макулна дегенерация. При много случаи хранителните добавки и витамини забавят развитието й. Ето защо хранителните добавки са единствената възможна терапия.
При пациенти с “влажна” форма на макулна дегенерация може да се приложи лечение с анти-съдовопролиферативни средства (anti-VEGF), които се поставят интравитреално. Тези процедури са насочени по-скоро да запазят зрението като цяло и евентуално да го подобрят.
Важно е да се правят периодични прегледи за проследяване развитието на заболяването и при появата на всяка промяна в зрението да се търси причината. Трябва да се следи и общото състояние на пациентите – кръвното налягане, холестерола, диабета, диетата или всяко отклонение, влияещо на зрението.