Възрастово далекогледство
Пресбиопията, още известна като възрастово далекогледство, представлява физиологичен процес, при който след 40-годишна възраст окото загубва своята способност да вижда ясно близките обекти. Подобно на появата на бели коси и бръчки, пресбиопията е състояние, причинено от естествените процеси на стареене на тялото.
Първите оплаквания се появяват обикновено във възрастовия диапазон между 40 и 45 години, а понякога и по-късно. Хора с оптимална зрителна острота (еметропи) развиват първите симптоми на пресбиопия средно на възраст 45 години, като на 50-годишна възраст те обикновено не могат да четат без очила. При хиперметропите (далекогледите хора) това става по-рано, а при миопите (късогледите хора) пресбиопията настъпва по-късно .
Възрастовото далекогледство се дължи на намаление на способността на очната леща да променя формата си с напредване на възрастта. Точните механизми за неговото възникване са все още неясни, въпреки че общоприетото мнение е, че се касае за дегенеративен процес, при който лещата на окото губи своята еластичност и поради това не може адекватно да променя своята пречупвателна способност.
Първият и най-чест симптом е затрудненото четене на ситен текст в условия на слаба осветеност. Това оплакване се засилва при продължително натоварване на зрителния апарат, особено вечер. Някои хора дори се оплакват, че техните ръце не са „достатъчно дълги”, за да могат да държат на подходящо далечно разстояние четивото. При продължително четене могат да се появи сълзене и по-рядко болка в очите и челото, което да налага прекъсване на взирането в текста.
Състоянието подлежи на пълна корекция. За пресбиопия се предписват очила (монофокални, бифокални, прогресивни) или мултифокални контактни лещи, като те трябва да са съобразени със зрителната острота, възрастта, наличието на други рефракционни аномалии и с разстоянието, от което пациентът иска да върши близка работа.
Съществуват и нови хирургични процедури, които са частично решение за хора, неискащи или неможещи да носят очила или контактни лещи. Такова е имплантирането на акомодативни и прогресивни вътреочни лещи . Това е необратима процедура и преди да вземе подобно решение пациентът много добре трябва да обсъди възможностите с хирурга. Най-важно е да се разбере че пълна независимост от очилата се постига рядко и след такава операция повечето пациенти имат нужда от очила за специфични активности.